Сиерански паяк

Уикенд без молци може да накара лепидоптериста да направи луди неща. Достатъчно луд, за да снима паяк. През уикенда бях придружен до източната Сиера от колега блогър за насекоми, колега и арахнолог, Тамаш Шуц. Бях в търсене на повече екземпляри от нови Hepialidae, с които може би сте запознати от по-ранен пост. I heard reports from others that at elevations of 11,000’ there was still a significant snowpack even by the end of July. Реших, че молецът може да лети късно тази година, ако изобщо. Надявах се да хвана края на лятото и молеца в перфектен синхрон. Нямаше такъв късмет. Събудих се в събота сутринта, седна прав, и отърсих скрежта от спалния си чувал, докато отчаяно се опитвах да се справя със сутрешния хлад. Темповете трябва да са се натискали 25 степени, знак, че есента се е върнала в планините. Два капана, черен светъл лист и тичане наоколо по здрач даде нула Hepialidae и общо само десет месеца (четири вида).

И така бях насърчен от Тамас да снимам нелеп, нещо, което трябва да правя по-често. Той се присъедини към мен, нетърпелив не само да види Сиера за първи път, но за да намерите красивите Salticidae – Хабронат американски. Този малък скок може да се намери в западните щати в скалисти райони над 7000′. След час-два търсене, Тамас най-накрая улови зашеметяваща двойка. Трябва да се съглася, че това е красиво малко паяче. Посетете неговия блог (на унгарски) за да видите и някои от зашеметяващите му изображения.

[googlemaps http://maps.google.com/maps/ms?f=q&източник=s_q&hl=en&геокод=&т.е.=UTF8&msa=0&msid=116939538709114482910.00049044b9f3be65d341e&t=h&ll=37.497708,-118.718133&spn=0.009448,0.01929&iwloc=00049044bf765b78bd62d&изход=вграждане&w=550&h=550]